Ms. Antevasin

382008

2012-02-09T00:05:00.000+02:00

and im just a snowflake dust on your window. the tears melt my eyes. im gone. you flew me

squawk

2012-01-24T15:55:00.000+02:00

I live in longing. Hanging myself of the grey clouds above and leaving them to cover my frustration. I live on TFT screen clinging on somebody's else life to forget my hunger. I need. I wait. I'm in delay. I want other people oblivion or routine. The cat-who-eat-the-milk feeling of This.Is.It. I halt. I hold. I'm in downtime.

The synonyms despair me.
Squawk

A short story: Norwegian wood

2012-01-18T15:41:00.000+02:00

Once I had a boy or should I say he had me. Not for long. Just a brief moment in our bubble of reality. Short, inspiring a movie like, a LIVE-like experience. He filled my head with images of sophisticated existence, shared city vibes and community of young, clever and creative people. I sat on a rug, bidding my time, drank his wine and dreamed about Swedish furniture. I was wrong about everything. Just today I checked the label - Norwegian wood.

right here, right now

2012-01-12T23:15:00.000+02:00

Up in flames of snow and frost. Up in screams of religious silence. Up in warm, smoky car. Up above the crashing waves and pouring rain. Upon the palm trees reaching for the divine dignity of the pines. Right here there is another world. Troodos. Cold, white, silent and soooo homey. Right now my soul is screaming Winter.

things you can do in cyprus when you are dead

2012-01-08T22:10:00.000+02:00

If you in Rome do as the Romans do.
The problem is the "romans" here do very little things. Here there are:
1.Driving a car
2. Hunting
3.Gambling and board games
4. Drinking frape.
Ladies and gentlemen you're welcome to your Paradise exile.

10 Lessons of misfortunate decision

2012-01-04T12:50:00.000+02:00

Lesson 1: Never listen to your left side of the brain. Be a man, get the job first, then play house.
Lesson 2: Never live with a man who's not your boyfriend or your brother. You'll be only irritated. Fact: in domestic point of view all men are pigs.
Lesson 3: Never listen to people who already have job when they told you to come to a place. They really have a different point of view about the life.
Lesson 4: There's nothing bad in cold, rainy day when you're at home. Or your mood is miserable as the weather.
Lesson 5: Never listen to people who tend to exaggerate everything in their life. Castles in the sky dont exist there is only air.
Lesson 6: If someone throw you a bone, better bite it.
Lesson 7: Never take decisions on full stomach. Listen to your guts when they truly speak.
Lesson 8: Learning thru experience it's not always a training course.
Lesson 9: Being busy is the best condition in the world.
Lesson 10: Survive.

Simple kind of ...Social Life

2011-12-11T20:27:00.000+02:00

I had a walk along the beach today. With no purpose, no schedule, no time limit - just walk for itself. It didnt feel right. But then I was the only one with this anxiety. The feast of Sunday was in its zenith. Cypriots enjoying their meze in all the possible bars and restaurants; new-money Russians dressed in fur cat-walking with their aging husbands; chubby ladies trying to convince themselves that 20min. walk is good excuse to spend to 2-hours having coffees and cakes and above all Asian people celebrating their few-hours free air laying on the grass and eating funny things. And everyone seemed to enjoy it so much it made me wonder what is there in life to look for? Do I need always a purpose, a solid reason for doing things or life is more happier spending a lazy Sunday afternoon sitting on a towel in the grass?

Heaven is inside - To Coldplay with love

2011-12-09T23:24:00.000+02:00

PART I

“I’m sorry we’re closed for today” her voice sounded sharper than intended but it’s been long day with lots of customers and she just needed a silences. Ironically she thought about her favorite movie line “what’s started sweet ends bitter and what’s started bitter ends sweet”. “Thanx a lot, Johnny Quid I should’ve listen to u more”.

The thing is since she was born she loved music. She never had a good voice or be a talent in some musical instrument, but nevertheless she always knew she had the Ear, the gift to recognize the good music, the one that capture people hearts and minds. The music surrounded her all the time, she couldn’t stand the silence. Ever since she was left alone in her old grandma house at the age of 6 and instead of the usual village voices – dogs barking, rooster checking his singing abilities and hens babbling she heard nothing, eternal silence which scared her so much she couldn’t even scream to break it. Then like a million years after somebody outside the house shouted her grandfather’s name and the mute spell was broke.

But after that episode she tried never to be left without any sound around. The best one was the music. She would listen all kind of music appreciate the talent of so many people, wondered how after so many centuries there are humans who have the gift the combine the notes in completely new way and thus produce a magic pinched through others souls. But she realized that most of the people are oblivion to the magic of the music unless someone else pointed to them. And that turned out to be her talent. It was while working at the radio station she discovered it. Listening to all the new music floating at the radio she felt an urge to share it when something captured her attention. She wanted to see if anyone else could feel or think same thing as her while listening to a specific tune. It was so fascinating she’d spend hours talking to people about certain song and what the song brought to them – memories, dreams, fears and hopes. She never really wanted to know what the artists had thought while writing the songs, she soon discovered usually it was very unmagical process and she didn’t want to be more disappointed. But what music brought to the listeners was alluring. And she felt powerful when choosing the right song she changed their little, boring life.

There weren’t many gifted people as her and when they discovered way that through music people can create reality, vivid live pictures of memories and dreams she was one of the few with the ability to do so. It was big news back at the days. It was pointed as a kind of superpower, one of the rest 90% of human brain that it wasn’t used so far. All she needed is to take some pills which helped her to eases the process. They weren’t drugs in the usual aspect. She needed to past tests for her ability before to be prescript at it and then after the course she needn’t them anymore – the power was unleash and she could charge the songs with realms. She even became famous for while in her local area, some interviews and storytelling. It was good for the business – her “The Escapist” musical shop where she start selling people tunes when they needed to forget the normality of daily life and escape shortly to different realm. Usually the most popular songs were for the occasions – birthday gift of dreams for a friend with party songs, romantic trip in clouds and rainbows with eternal love tunes or sad goodbyes with memories tracks for a funeral. But as the business was busting and she had more and more clients the joy of the work slowly start losing its magic and disappointingly she found most of the people would enjoy same and same songs and same and same experiences. No one cared to try unexplored tunes and create new realms. And so the music became repetitive. Musicians lost their mojo of writing new songs and the very few who keep on exploring different sounds could sell them only underground to some adventures people. What was called as new era for the music industry became the last one too. The only thing saving her from the utter boredom and apathy was the rear chance to fall on un-explored track – new or old one and to create a realm for herself.

What a girl wants

2011-11-08T23:00:00.001+02:00

"I would be quite happy for him not to bother with boring flowers/chocolates or lingerie if he wants to get in my pants (apologies - to impress me). All he needs is sharp intellect, the ability to make me laugh, and have a dirty enough mind to know that his half-hidden rigid cock will have me begging to be fucked by him, pronto."

If I could simply free my inner voice I guess it would speak out loud same everyday life epiphany. I hope this will be my wicked, kinky inspiration to come back in blogging hopefully with interesting stories to share.

Before the day kicks me off

2011-03-06T10:00:00.001+02:00

There's this old joke: how did you sleep - good or alone? The thing is I always thought is not how do u sleep but how do you wake up. I love my waking ups. I love opening my eyes wondering if the sun will send me goodmorning kiss, i love the warmness of my blanket, I love the lees of my dreams stick on my eyelashes, the first song popped in my head, the coffee making ritual and the time of my own. Ohh, precious hour or two to sip coffee of my old mug and making my day.

And I feel like sharing this particular morning with the world. To memorize the small things pumped my mood balloon.

First one is color red. On the day where a big game is kicking my footie passion high (Liverpool meeting Man U today 4 p.m CET) I've checked LFC's Facebook page and there was a greeting from the club to Bulgarian fans of the team on the day of our national holiday (3rd of March). I know, I know aint big deal, more so I've never been too keen on patriotic events, but the thing is THE EFFORT some unknown thoughtful PR assistant by the name of the club made it. It's one of the small things in life. And to make it even better - I checked Man U page as well (we even have Bulgarian superstar there) and voala - nothing as such I found posted. So you see this what You never walk alone means to me :)

Second one is strangely Bulgarian related too. It's the music I've just discovered. Under rather fluffy and funny name Kottarashky (something like Mr.Catish) there's this beautiful music with dreamy feeling created just to make you feel part of the world. To capture the light, freedom and beauty of universe. It's something I hardly find in modern Bulgarian music so I'd like to pointed out (even if it's only matters to me).

It's 10 a.m already. Now the day is kicking off my bed. Magic's done.

P.S. Whoever feels like I'd love to read some other sharing on the topic: how do I wake up?

Smashing Pumpkins, thank you

2010-12-23T00:03:00.000+02:00

Случва се музиката да ме върне във времето. time is never time at all, u can never ever leave without leaving peace of youth. понякога страдам от носталгия. по летните нощи, които си спомням. с горещото време, бялата завеса и моята спалня на есенни листа. the place where you were born. тази носталгия е като приливна вълна, идва неусетно и когато ме удари е толкова силна, че ми се струва, че се давя. не съм сантиментална, а музиката винаги ме размеква. особена тази, която беляза порастването ми. не си спомням с подробности - and u know u never sure, but u sure u could be right - дните от тъй наречения мой живот, но помня песните и звездите. помня красотата и силата на чувствата си. помня колко истинско беше всичко. искам и така да си остане. Не искам лошия робот да дойде и да го дигитализира. поне в мен капитан power и войниците на бъдещето побеждават. защото все още обичам да си измислям собствен край на филмите и да се приспивам с него.
the indescribable moments of your life

спомен от една зелена вечер в царството на мрака

2010-11-27T00:09:00.000+02:00

каменни писма

2010-11-26T23:59:00.000+02:00

Тази вечер чух много хубава история: Някога, когато още нямало писменност, хората си пращали камъни. Събирали ги от различни места и си ги подарявали. В зависимост от размера и формата те показвали какво чувства и си мисли за теб другия човек. Малките и заоблените били символ на любов, по-грапавите показвали, че човекът е загрижен за теб. Нямало нужда от думи, те и без това отлитали на крилете на вятъра и никога не се завръщали. Камъните от своя страна били мълчаливи стражи и пазили чувствата за момента, когато ще имаш нужда от тях. Дори и след 70 години едно малко бяло, заоблено камъче може да ти напомни, че някой някъде там те обича.

Аригато домо!

Квазар

2010-11-24T19:42:00.000+02:00

Уча се да говоря нов език. Без думи, без гласни и съгласни, без препинателни знаци. Древните вавилонци с кръвясали ръце и нозе сигурно са говорили този език, докато след уморителен труд по строежа на Великата кула са домъквали изтощените си тела у дома в залеза на деня. Това е езикът на Шехерезада, която приспива своя падишах с поредната приказка; езикът, на който ручеят пее песента си, докато ободрява изнуреният пътник; езикът, с който започват първите строфи от Великата книга на любовта; езикът, който нашепва сладкият повей на морският бриз при разходка по брега....Природата говори на този език и аз слушам, виждам и запомням. И преди всичко докосвам. Ръцете ми стават проводник, чрез който подарявам своето вътрешно слънце. Пръстите ми набъбват като семена пред поникване, здрави и пълни с живот и сила, които искам да даря. Още съм плаха, но чувствам как магията расте в мен. Скоро ще стана повелителката на масажа.

оранжев блог, оранжеви ръце

2010-11-11T22:01:00.000+02:00

Оранжевото ми се струва подходящо за нещо като завръщане. За символ на нарушеното мълчание. Цветен изразител на едно изкрещяно "im back". Февруари, последният път, когато съм искала да споделя нещо със света. Струва ми се някак страшно. В свят, в който всички имаме да кажем нещо и то е МНОГО ВАЖНО е подтискащо да бъдеш безгласен и безписмен. Блоговете вече не са това, което бяха. Имаме друга стена, по която да оставяме графитите на своя живот, където да си напомняме, че сме живи. Блоговете все повече са дневници, в които казваме нещо на себе си. Паметни бележки от може би безпаметно съществуване. Лятото трудно намирам какво да си кажа. През лятото намирам слънце, хора, книги, пясък, мотивация, музика, цветя, палми, инерция, празно мелене и себенавиване, но нищо, което искам да си кажа. Затова си пазя есента и зимата. Те са моите изповедници, моите емоционални въртележки, моите вихрушки от проблясъци и помъдряване. Като бутилка отлежало вино отварям тапата и се оставям на аромата, вкуса и цвета на моя живот да ме опие. Надявам се като стигна дъното някъде през март там да не ме чака утайка.

Good Life !?!?!?!?

Пъстрозелени мечти

2010-02-28T10:36:00.000+02:00

Пролетта още е на един месец разстояние, но тази песен фриволна като врабчова мелодия огря в зелено и свежо последния ми ден от февруари. Привет:)

Истинска като самата мен

2010-02-12T13:20:00.000+02:00

Преди няколко седмици в Истанбул ми подариха бяла тениска, по която трябваше да нарисувам нещо. Не успях да си открия послание, но пък много ми се искаше да я декорирам така, че да ми остане като нещо идейно. Мъниста и блещукащи неща ми проблясваха в главата, но не можах да изфантазирам дизайн. В началото на тази седмица обаче си купих последния брой на българския GLAMOUR и идеята ме удари като чук по текстил. Бяла тениска и шарени топчета от прежда. Фасулска работа. Майка ми погледна скептично и каза, че било кич, който "не отивал на годините ми". Въпреки това обаче наизвади каквито остатъци пазеше от времето на запалено плетене и аз запретнах ръкави. Отне ми точно 2 епизода на "От местопрестъплението: Маями" и първото полувреме на Арсенал-Ливърпул, за да завърша начинанието. Когато облякох така променената тениска, майка ми каза : "всъщност знаеш ли какво, харесва ми как стана." На мен също. Може и да не е велик моден пробив, но със сигурност поне веднъж ще се осмеля да събера очите на навалицата в кафетата в Гоцето. Нали всички искаме живота ни да е по-шарен?!

Проектът Кафкова

2010-02-10T19:52:00.000+02:00

Преди няколко седмици ме прихвана нещо и пуснах на търсачката във Facebook фамилията си. Интересно ми беше, тъй като Кафкова не е име, което ще срещнеш много пъти в телефонния указател на България. Исках да видя до къде се простират границите на тази уникалност. Оказа се, че освен мен има още 498 момичета, с които споделяме поне едно общо нещо - фамилията си. От тях само една изглежда да ми е роднина - втора братовчедка. Останалите са само портретни снимки и оскъдна информация на стената във фацето. Червеят на любопитсвото надигна глава и размърда антенки, надушил прясна ябълка.

Трябва му известно време докато намери къде е скрита и снощи докато се въртях под юргана, разказвайки си приказки за лека нощ, явно целта беше достигната. Хрумна ми плана за Проекта Кафкова. Реших да пиша на тези момичета, да разбера нещо повече за тях, да проверя дали има и друго, което ни свързва. Чудя се какъв е животът им, с какво се занимават, къде живеят. Незнам колко от тях ще откликнат. Иска ми се от това да излезе една голяма история за разказване. Втората част е още по-вълнуваща. Ако ентусиазмът ми се запази ще тръгна на пътешествие, в което ще посетя и ще разкажа историята на всяка една от тях. Сега натискам старт бутона. Дано скоро се похваля и с някакви резултати.

Защо обичам футбола?

2010-01-03T20:17:00.004+02:00

Аз съм момиче и по правилата не би трябвало да я разбирам тази игра. И вероятно е така. Никога не мога да видя засада например, още по-малко знам кога се дава пряк и кога непряк свободен удар. Но дори и да не я разбирам, я обичам. Защото само по време на футболен мач едно момиче наистина може да види как мъжете все пак чувстват и могат да изразяват емоции. Искрено и неподправено. Футболът е играта на мечтите. На духа, на достойнството, на всичко онова, което нашите очукани от живота и пълни с комплекси момчета някога са били - рицари.

Но светът днес вече е много различен и място за средновековни залъгалки няма. И ние вече не сме дами, така че няма какво да бленуваме за бели коне и бляскави доспехи. Но аз си мечтая за мъже, които вярват в себе си. За мъже, които тичат в дъжда и студа безропотно, падат в калта и отново стават. За тези, които са готови да дадат и последния си дъх в името на една идея, на един тим. За тези, които пият от мъка и от радост прегърнати със своите приятели и вярата, че следващия път победата е тяхна. Защото пак ще има следващ мач. И те пак ще могат да докажат, че все още са тук, че все още ги бива.

да, знам, че малко романтизирам, а в реалността става дума за много пари. Заради това, обаче имам право на тази романтика.

Rock the boat

2009-12-31T09:49:00.007+02:00

Малко филми ме впечатлиха тази година. Както се казва на пръстите на двете ръце мога да ги преброя. Радвам се обаче, че точно преди да изритам 2009 по пищялите и да не я запомня с някакви особени душевни гейзери се появи нещо, което ме разклати като морска болест. Полюшна ме на вълните на Атлантическия океан, запищя в ушите ми с рокендрола на 60-те години, развесели ме с непоправимия британски хумор и ми напомни, че някои стари любови ръжда не хващат. "The boat that rocked" е филм, който събира прекрасен актьорски състав, ръководен шармантно от Bill Nighy (съжалявам, но незнам как точно се произнася това име на български). Всички образи във филма са леко щури, доста устати и страшно откровени със себе си и своите слушатели. Свободата оказва се в този филм не е на върха на копието, а на мачтата на продъненото корито Rock Boat, а сексуалната революция на екрана се отприщва като морска буря, неукротена от СПИН-а. Приятно ме изненада появата на Ема Топсън, като фаталната жена без възраст, а също и Кенет Брана, който според мен доста иронично се вмъква в колосания костюм на сухара, чиято единствена цел е да запази статуквото. Изобщо това е филм, който за мен най-точно отразява чарът на Британия - едно малко оксиморонно съжителство на бетонни традиции и новаторски дух. Плюс Хуморът (ммда, с главно Х).

Песента на деня

2009-12-19T18:54:00.003+02:00

Анкара.Слушам вечерния намаз. Това е звукът на Азия.Песента се извисява и заглъхва във декемврийския мрак. Имам чувството, че някой е натиснал пауза и целият град се вслушва в тази молитва. Не различавам думи, но разбирам емоцията. Това е песента на хората, които вярват в мига. Хората, които си правят труда да забележат деня. В един филм, който гледах наскоро казаха, че повечето дни в годината отминават просто така, без да ги запомниш.Събуждаш се и заспиваш, а това, което е в средата е просто дишане. Аз се плаша от това състояние.Искам всеки мой ден да е запомнен. С нещо малко, като чаша капучино, изпита в някаква кафе-дупка с музиката на младеж с китара и играещи табла момичета и момчета. Или с смс комплимент, който получаваш в малките часове на нощта и извиква идиотска усмивка всеки път, когато го погледнеш. Песента на ходжата е песента на всички, които искаме да помним дните си.

Декемврийски сънища

2009-12-14T10:13:00.000+02:00

Сънувах краят на света. Той се оказа едно телефонно обаждане. Моделираният ми от филми свят свършваше като на кино. ТЕ идваха. Никой не ги беше виждал и не знаеше какво ще се случи, но всички ги беше страх. Маркирахме себе си - малки рани, петна, отрязани парчета плат, запомняхме се едни други от страх да не ни заместят с нашите фалшиви и кухи реплики. Луната изглеждаше странно. Голяма и населена. На върха се виждаше дори малка гора. Някакви фигури щъкаха по повърхността, а земляните бяхме вдигнали поглед нагоре. Беше утро. Слънчево, но хладно. Новините на BTV започнаха с кървава шапка. Египетските богове стъпваха тежко в коридорите сред писъци. Нямаше убити хора. Помислих си, че това е предварителен сценарий. Не вярвах на тия журналисти. Ако това беше предаване на живо нямаше да е толкова ефектно. Гледах през прозореца как хората от селото на баба излизаха на поляните със стари сливови дървета и гледат нагоре към синьото слънчево небе. Реших, че е време да звънна на мама. Естествено нямах батерия на мобилния. Опитах с домашния. Тя вдигна отсреща и започнахме взаимно да се убеждаваме колко всичко е паника без покритие. После някой изгаси крушката. Световната крушка. Като на затъмнение. И тогава се изплаших. Превърнах се в момиченце изоставано само на детската площадка. Сополите и сълзите се затъркаляха по бузите ми. Стисках слушалката и виках: Мамо! Отсреща ми отговаряше само тишината. Тогава разбрах, че краят на света е настъпил наистина.

Понякога те се завръщат

2009-12-03T22:11:00.005+02:00

В един от последните епизоди на Heroes чух поредната американска фармацевтична рецепта за справяне с положението: За да разбереш какъв искаш да бъдеш, понякога трябва да си спомниш кой си бил. Звучи смислено и мъдро. Дали обаче крачката назад е правилното решение? Преди две години се върнах за пореден път безпътна в родния си град. Нямах идея какво и къде. Не исках да стоя в Гоцето, не исках да ходя в София, абе и в България не ми се стоеше. Но нямах избор. Предложиха ми работа в радиото, където бях започнала професионална кариера преди почти 10 години. Не бях стъпвала там през последните 3. Офертата беше изход - сутрешен блок, от 7 до 10, аз съм си шеф, 10лв. на предаване. Всичко точно и ясно. Само дето за мен беше машина на времето. Обичам носталгията, но не я искам за настояще. Вярвам в праволинието и смятам, че оставяме нещо зад гърба си с цел. Всяка следваща стъпка, дори и погрешна е все пак крачка напред. Затова си припомних коя съм била с неохота. Останах да работя в радиото 6 месеца.

Две години по-късно пак съм изправена пред подобна дилема. Миналата година януари се върнах отново в родната стряха с разбито сърце и разбита кариера. Страдах много по работата си в Будапеща. Харесвах я, колкото и да беше луда и стресираща. Срещнах чудесни хора, живота в столицата на Унгария много ми допадаше. Няколко месеца се надявах да ми се обадят и да ме викнат отново. После направих поредната крачка в тъмното. И излязох на светло. И топло. И красиво. И спокойно. И весело. И лудо. И забавно. И така 6 месеца. Сега пак съм у дома. И куфарът е пълен с много въпросителни и зимни месеци, които да ги правят още по-страшни. Но имам и много възможности. Една от тях е работата в Будапеща. Моята работа. Сега обаче не съм сигурна, че я искам повече. Очите ми са с лещи и гледат по друг начин. Машината на времето ще ме върне не толкова назад, но вероятно в друг крачол. Дали припомнянето коя съм била този път ще ми подскаже каква искам да бъда? Някаква друга рецепта?

На есен с песен

2009-12-01T19:32:00.003+02:00

Запретнала ръкави в 15.30 съвсем като домакиня извадена от реклама на прах за пране мия чинии и слушо-гледам следобеден блок по TV7. Готвя се включа миксера, за да забъркам канелено-ябълковия пудинг, когато обявяват, че следващия гост в предаването е някаква джаз певица, която всеки момент ще запее. "Чудесно, казвам си, тъкмо няма да ми се наложи да слушам поредният провален напън на бг поп музиката." И с почти доволство заръмжавам с миксера. Няколко секудни по-късно обаче осъзнавам, че малкото, което подочувам от екрана всъщност много ми допада. Звучи ми нещо като Amy Winehouse среща Паша Христова. Спирам да бръмча и учтиво изчаквам да разбера името на певицата и песента. И така се срещам с Цвети Чендова, двайсет и няколко годишна мацка, завършила джазпеене в НБУ преди около 7-8 години, пробвала с класически джаз из софийските клубове и радиа, без обаче да остави трайна следа в съзнанието на публиката. "Нашият танц" обаче е съвсем друга бира и ако не съм загубила тренировката си на музикален редактор струва ми се най-сетне някой хвърли голям камък в блатото на бг попа.

Конска симфония

2009-11-30T08:50:00.004+02:00

привърженик съм на събуждането с усмивка.днешната специално я пазя от снощи благодарение на Алекс, която ме зарадва с бодрото изпълнение на тези симпатяги. приятно дирижиране:)

Как спа? Добре или сам?

2009-11-29T11:55:00.005+02:00

Soul mate?!
Днес посрещнах утрото с любопитен въпрос в главата си. Зачудих се колко ли хора в този момент се събуждат не със схванат врат и омотано одеало, а с някой друг до, върху, във, зад, под себе си...Естествено казах си, за да разбера трябва да попитам Всезнайкото на Земята - Гугъл (напоследък ползвам и Bing, че е по-джиджен). Отговорът, който получих както обикновено ме заведе по пътека на познанието, която не съм очаквала да открия в интернетските шубраци. Или иначе казано, попаднах на "50 факта за секса, които не знаете". И така с все още полусъснени очи и горещо кафе в ръка разбрах, любопитния факт, че мъжете мислят за секс не както легендата твърди на всеки 5 минути, а на всеки 7 секунди. Предполагам останалите 6 са по равно разпределени за коли, спорт и ядене. И не само това. Оказва се, че гордите притежатели на "истинското месо" получават ерекция средно по 11 пъти на ден. Факт, който мисля, че веднъж завинаги дава отговор на въпроса: това в джоба ти телефон ли е или се радваш да ме видиш?! По нататък в подреждането стоеше потресаващата новина, че е открито лекарство срещу мистериозното женско главоболие, появяващо се незнайно как в хоризонтално положение, точно когато половинката направи опит да атакува крепостта. Истината била, че по време на секс, нашата химическа лаборатория отделя ендорфин, който не само ни прави щастливи, но и притъпява болката.Момичета, май ще трябва да си намерим друго оправдание, номерът вече няма да минава.

По нататък в списъка се лееше статистика, от типа "аз-съм-много-интелегинтен -на-първа-среща". Ето представителна извадка: човек прекарва средно 160 минути от живота си в целуване, най-плодовита жена на света е живяла в Русия през ХVIII-ти век и в продължение на целия си 75 годишен живот е дала живот на 69 деца. И разбира се имаше го и отговорът на моя въпрос: всекидневно в света се случват средно 100 милиона сексуални акта. Което означава, че докато аз се събуждам в омотаното си одеало поне 69 444 двойки по света в този момент надават възглас на екстаз...Което, честно казано ме изпълни лееееко със завист. Но и надежда :)

пак със кучето да вдигна олелия

2009-11-27T19:54:00.007+02:00

завръщам се в детството. няма как, спомените на село са рамката на моето безгрижиие и безхаберие. животът ми там е спрял на пауза, в която аз съм на 13. куклата с пробити пети и сплескана глава, с която си разказвахме истории за лека нощ, кавьорът на леглото, зад който все си мислех има врата към някакъв друг свят, жълтите плътни завеси, които до обяд ревниво пазаха съня ми от атаката на слънцето...всичко е консервирано така както е било. мислех, че носталгията ще ме омотае в сладката си дрямка, но се чувствам по-скоро в капан. обичам спомените си, но не ги искам като настояще. карат ме да се чувствам стара и безпътна.

Тръгнах на разходка с кучето. Премервах с почуда разстояния, които преди съм мислила за колосални, а сега ми изглеждат смешно кратки. Чудих се дали мога да се загубя в шубраците, но усилията ми не се увенчаха с успех. Радвах на синьото небе и на кокалестите голи дървета, слънцето печеше в гърба ми, а въздухът миришише на стара трева и сухи листа. Пауза. Понякога точно от нея имаш нужда. За да разбереш кой искаш да бъдеш, трябва да си припомниш кой си бил. Аз помня. Но незнам дали ми помага.

за баните на Афродита и романтичните лъжи

2009-08-06T17:59:00.002+03:00

една приятелка ми писа днес, чела в някаква статия за актьора Филип Аврамов, който срещнал любовта на живота си след посещение на Кипър и по-точно след като топнал шепи в т.нар. бани на Афродита ( на 10км. от настоящото ми местоположение). Предполагам в интервюто това е една красива история, дори си представям как е изведено и в подзаглавие и вероятно и бих се впечатлила доста, ако реалността не убиваше романтиката. Аз също бях там вчера. Пихме бира, киснахме в солената вода, замервахме се с водорасли и камъни, коментирахме качествата на евентуалното барбекю и обсъждахме намаленията в магазините. наоколо сергии, накачулени с тукашния вариант на туристически кич, чадъри кока-кола и пепси, кори от диня с накацали мухи и дремващи на сянка отпускари. въздухът трепери и се гърчи в горещина, а в т.нар. "любовни бани" се процеждат капки вода като пот стичаща се по гърба на много уморен работник. хм, май Вапцаров ще се окаже прав - романтиката днес е във машините/компютрите.

паметна бележка

2009-08-03T08:55:00.003+03:00

понеделник, който се превръща в петък. поредният старт на деня с чаша (стъклена) кафе (с аромат на карамел) и мляко, бяла маса на балкона и ромона на басейна отпред. "добре дошли в моя вакуум". животът тук е метафора на аквариум. ние сме рибки в магазин за домашни любимци. но не сме за продажба. шарената ни окраска привлича купувачи, но нас не ни купуват. плуваме безопасно и винаги се удряме в стена. светът ни идва на гости и това засега е достатъчно. от опит знам, че когато всичко бъде пометено ще ми е мъчно повече. за утрините като тази, за топлината на леглото в стая 32, за гледката от ресторанта, за мини-диско, за горещината и слънцето, за купоните във вторник вечер и свободния ден в сряда, за безгрижието и мини-славата, за комфорта на лесния живот.

просто да си напомня, защо няма причина да се чувствам grumpy (a разг. кисел, ядосан, нацупен, сръдлив)

френска торта за рожден ден

2009-06-14T18:59:00.002+03:00

29-годишнина отбелязах с непознати. Хора в ресторант, които познавам от седмица, ден или два. Вероятно за това си казваме само хубави неща. Пожелаваме си добър ден всеки ден и се питаме как си/как сте? Усмихваме се широко и живеем като на почивка. Няма минало, нито ежедневие в коловоз, на почивка никой нищо не го интересува. Живот без право на лошо настроение. Добре дошли в рая на kein schtress.
Миналата година готвих, черпих с бонбони и организарах парти. Тази година цял ден се киприх и чаках да ме поздравяват. Накрая отидох в бар за да си направя бг парти, но завърших нощта в басейна пред стаята с група от пет английски бойс анд гърлс. Донякъде празнувам още, защото вчера с малко закъснение получих торта (снимков материал) от френската група. Хората сериозно се притеснили, че шефа не ме потачи със свещи и сметана и снощи ме изненадаха с дружно пеене и ръкопляскания. Хип-хип...

let me entertain you

2009-04-30T17:05:00.002+03:00

4 часа със автобус от Гоцето до София. 2 часа полет до Ларнака. 3 часа обиколка през Никозия и Лимасол и ей ме на терасата в Елия, хотелски комплекс на брега на Средиземнорието. Пред мен се люлеят листата на лимоново дръвче, а по малкото склонче червеят рози. Гледката се довършва от малък басейн със синя вода и нахвърляни шезлонги. Трудно ми е да се опомня. Имам чувството, че съм прескочила с два месеца напред във врето. Наоколо жънат пшеница и вадят картофи. Брега на морето се намира на 3 минути. Все още не съм свършила кой знае колко работа, но по думите на колегите - Мишел (тунизиец) и Еди (словак) всичко ще бъде голям купон. Пълно е с найс инглиш бойс, които се усмихват мило и ми говорят на трудно разбираем кокни...Имам нужда от време, за да свикна с рая.

гениално простите неща

2009-04-22T22:19:00.005+03:00

Докато навън е мокро и вали като през ноември, аз се гуша на сухо с котките и раздвоявам вниманието си между поредния мач от Английската висша лига и невероятно забавните Celebrity Desktops. Това е поредната гениално просто идея, родила се в главите на креативните анонимници от онлайн телевизията qoob.tv (има и нормално излъчване, но съм я засичала само в Италия). Кратките около 2мин. филмчета са посветени на различни знаменитости и показват баналния им живот като обикновени нет потребители. До този момент съм надникнала през прозорците на Бранжелина, Парис Хилтън, Хари Потър, Виктория Бекъм, Мик Джагър, Мадона, Том Круз и Бритни Спиърс и определено ми е трудно да си избера любимо. Хуморът за някои може и да е солен, но какво пък знаменитостите сами са си виновни при всичките им изчанчени изцепки.

Silence is an enemy

2009-04-21T21:29:00.002+03:00

Green Day - Know Your Enemy (New song)
Video sent by wonderful-life1989

Here they come around...отново. Никога не съм била от най-големите фенове на Green Day, но винаги съм уважавала самоиронията и таланта им да оцелеят свирейки в един и същи стил вече 15 години (10 от които прекарани в пост-гръндж епоха). Текстовете на песните им са много силни, а и аз си имам някакви особени сантименти към "Wake me up when September ends", която винаги ме връща към лятото на 2005 и настъпилата грандиозна промяна в моя живот през октомври същата година. Така, че Били Джо и компания отново привличат вниманието ми с любопитен поглед върху това какво са сътворили през последните две години, когато официално започна подготовката за "21st Century Breakdown". Песента по-горе е избрана за първи сингъл от албума (официалното видео се очаква до дни по музикалните канали) и според мен удобно се намества в обувките на "American Idiot". Втората песен, която може да бъде чута в youtube е едноименна с албума и пак на първо слушане ме препрати към друга една песен на групата "Jesus of Suburbia". Незнам може само моите уши така да чуват, но поне да си кажа:) Все пак обаче добре е, че Green Day се събудиха преди септември да свърши.

reality bites

2009-04-12T09:48:00.003+03:00

Работя. Здрав физически труд. Вече цяла седмица. Преглеждам пощата си веднъж дневно, а facebook е само петминутка във вечерните часове. Дишам чист въздух и се любувам на прекрасна гледка към 3-4 планини. Говоря със семейството си, така както не съм говорила през последните 4 години. Хубаво е. Раздвижващо. И с много витамин D.

Дери/Лондондери - пътят към зеленината

2009-03-20T16:30:00.003+02:00

4 часа първо пътуване с автобус. 4 часа пътуване със самолет, където от време на време се чува сладкия ромонлив глас на пилота, който аз си представям като Колин Фарел с пилотска униформа. 4 часа престой на летището в Дъблин , където съм заобиколена от зелени шапки и изкуствени бради и 4 часа второ пътуване с автобус, в който се тръшкам геройски между любопитството и съня, докато вида на кротко пасящите овце и агнета не ме разсъннва с идеята, че вече съм пристигнала. Първият културен шок обаче не спи и още с първите лъчи на слънцето изкача срещу мен под формата на дърдорко, който старателно се мъчи да ми обясни къде има банкомат, за да си купя кафе. Аз мигам и не схващам и половината от думите, които той изговаря почти слято. После се появява и една индийка със зелена чанта, която внася дозата лека параноя, подсилваща усещането, че се намирам в Северна Ирландия. Индийката оставя чантата на пейката до мен и изчезва. После идват учениците и вдигнат всичко във въздуха, докато аз чудя дали зелената кесия всъщност няма да го направи буквално. Така и не събирам смелост да отида и да изкажа подозренията си, но цял ден гузно се ослушвам в разговорите на хората и въздухът навън.Накрая искрено с радвам се че всичко е толкова тихо, зелено и спокойно.

Следобедна разходка

2009-03-13T10:19:00.004+02:00

Будапеща пак ме приласка. Със зимна усмивка и леден дъх на пролет. Приятели, колеги, спомени от един живот, който сега ми се струва реален колкото запомнен сън. Времето мисля си е като локум. Сплескан в кубче или разтеглив като дъвка, никога не можеш да определиш доколко точно ще ти хареса вкусът му. В Будапеща отново се почуствах като завърнала се вкъщи. Но този път в къщата имаше повече празни стаи и покрити с бял чаршаф мебели.

Градът е опитомен. От върха на Цитаделата протягах поглед и мислено отбелязвах шарките на познатите места. Тръгнала си бях, но се върнах с топлото чувство, че това не е последната ни среща. Не и при тази взаимна любов.

Вървях уверено по пътища, следвах вътрешни гласове по алеите, преминах с упорита жажда за простор и светлина по самотните, като в книга на Мураками, квартали с притихнали къщи и мързеливи кучета и котатараци. Усмихвах се под пороя от спомени и преживени мигове. Танцувах и пеех с музиката в ушите ми, докато маратонките безшумно хрупаха ситните камъчета под краката ми. Видях шестоъгълните градини, приличащи на разкъсана футболна топка, останали без цветната си премяна. Преминах по моста гордо изпъчен в новата си зелена униформа. Отбих се в магазина с шантава музика от цял свят, за постопля ръцете си попили последните лъчи светлина от потъващато зад хълмовете на Буда слънце. Усмихнах се на групичките туристи пъплещи както винаги по "Ваци" в търсене на своя уникален спомен. Отбих се за чаша голямо лате макиато при усмихнатия екип на Калифорния кофи и с леки угризения крадешком се промъкнах покрай музея на изкуствата, докато деня бавно отстъпваше караула на нощта.

Szia dragam!

4 дни по-късно

2009-03-04T15:34:00.004+02:00

Сърбия, град Сремски Карловци. Оранжева къща с тежки мебели от ковано желязо от нов тип. Зимни хълмове, потънали в дрямка. Нахлупени махали от нови гиздави къщи. Доматена сграда с портрет на Че, самодоволно изтъпанчена за внимание. 15 хиляди жители, залутани между историческа гордост и настояща безпътица. Три вида църкви за подсигуряване на задгробния живот, ако не друго. Център с фонтан и кръчма съвсем по канона. Подредени в наниз лозя и закътани в тайнство и гуляйджийски аромат винарни. Моите стъпки заглъхващи в сутрешна мъгла, докато се промъквам по празния междуселски път. Тишина, която респектира. Черна котка, бял котарак единствено и само по сръбски.

p.s. снимките са тук

p.s. i really want you

2009-02-23T22:14:00.004+02:00

No matter what I say or do
The message isn't getting through
And your listening to the sound
of my breaking heart

Тази песен ме остави без дъх. Удари ме като чук. Толкова силно, че наистина ми струваше, че чувам частите разбито сърце посипващи се по сцената. Момчето дойде и си отиде за една вечер. Но раздаде музиката и таланта си. Думите и песните си. Думите особено. В една книга прочетох онзи ден, че най-хубавите книги били, тези които ти казвали това, което вече знаеш. Днес си мисля, че така и е с песните. Само, че те го правят по-красиво. Представях си Джеймс Блънт в окопите. Как вечер събирал другите войници - мръсни, миризливи и жадни и им пеел. Те гледали снимките на любимите си, мислели идеалистично за домовете и семействата си, а по изцапаните им с кал и прах лица издайнически проблясвали сълзи. Разбира се знам, че не е било така през 1999...но десет години по-късно моментът на концерта бе подходящ за подобна фантазия. Вярвам, че всеки от нас в онази зала снощи беше като някой от тези мои въображаеми войници. Държахме снимки, преравяхме в главите си образи и спомени, сцени и хора от живота ни проблясваха като неми кадри от любителски филми...Слушахме песните и си мислехме за нашите си вселени. Рядко се случва някой да ти подари толкова силно пътешествие.

There is no place I cannot go
My mind is muddy but
My heart is heavy, does it show
I lose the track that loses me
So here I go

p.s. знам, че и музиката подобно на поезията има хиляди лица, но тя за радост не ме кара да се чувствам като крадец на чужди души, а само като благодарен наемател.

James Blunt - I Really Want You (live)

2009-02-23T19:13:00.001+02:00

James Blunt - I Really Want You (live)
Video sent by julienenard

Many prophets preach on bended knee
Many clerics wasted wine
Do the bloody sheets
On those cobbled streets mean
I have wasted time

Are there silver shores on paradise?
Can I come in from the cold?
I killed a man in a far away land
My enemy I'm told.

I really want you to really want me
But I really don't know if you can do that
I know you want to know what's right
But I know it's so hard for you to do that
And time's running out as often it does
And often dictates that you can do that
But fate can't break this feeling inside
That's burning up through my veins

I really want you
I really want you
I really want you... now

No matter what I say or do
The message isn’t getting through
And you’re listening to the sound
Of my breaking heart

I really want you
I really want you

Is a poor man rich in solitude?
Or will mother earth complain
Did the beggar pray for a sunny day but
Lady luck for rain

They say a million people bow and scrape
To an effigy of gold
I saw life begin
And the ship we're in
And history unfold

I really want you to really want me
But I really don't know if you can do that
I know you want to know what's right
But I know it's so hard for you to do that
And time's running out as often it does
And often dictates if you can do that
But fate can't break this feeling inside
That's burning up through my veins

I really want you
I really want you
I really want you... now

No matter what I say or do
The message isn't getting through
And your listening to the sound
of my breaking heart

Robin Thicke - Dreamworld (NEW)

2009-02-16T16:39:00.001+02:00

Robin Thicke - Dreamworld (NEW)
Video sent by elpolemico

i would be you, you would be me...

Първият вестник, в който работих

2009-02-10T22:56:00.002+02:00

съществуше само два броя. единият, изработен от моята детска приятелка Татяна (на картинката вляво. вестника, не тя) и получен от моето семейство, както си е по-разписание - доставка в пощенската кутия по абонамент. с брой втори се случи същото, но тъй като аз бях негов автор, той беше доставен в пощенската кутия на сем. Сириджанови. не помня да имаше брой 3 и 4, неразбирателство в редколегията предполагам ;)

жик-так

2009-02-07T04:21:00.003+02:00

животът е прос'. свежда се до пиени и танци. или поне така е в гоце делчев, всяка петък вечер на балканското парти.
поп-фолка а.к.а чалга е музика покъртителна. животът минава на лента пред теб не в мига преди смъртта, а на подобно АНК (алкохолно-необуздано кълчене). в прав текст можеш да чуеш всичките си стремежи (ти си висока летва и аз давам клетва), преживявания (седем пъти ти предаде..любовта ни свята..седем пъти прокълна ме с теб да съм съдбата) и свенливи пориви на духа (в първа сцена съм прелъстена, а втора е с точка червена). но нищо от това не може да се сравни със спиращата дъха гледка на млади посръбнали юнаци, които пикират като строшени самолети на фона на безапелационния хит-кючек "Кораба"...честно, в такива моменти съм сигурна, че съм си сбъркала родната държава.
по-здрав!

домашна ракия

2009-02-03T18:13:00.002+02:00

къща. дом. мизерно мислене. мизерно съществуване. ракия. вино. празник за напиване. цигарен дим на студената тераса. веранда, изработена от винкел и замазана с маджун. дъждът мокри плочките. мокро ми е. тъжно ми е. сиво ми е. семейство. говорят като си крещят. обичат се като се обиждат. подкрепят се като се навикват. разбират се като не се чуват. филми. книги. котки. ферментирало съществуване.

16:09, аз в книга

2009-01-26T16:09:00.002+02:00

"Да. Разбира се. Вярвам го: прекалено добро и красиво е лицето и, върху него е изписана умора, но не и озлобление. С подобно момиче се чувстваш не такъв, какъвто си в действителност. Опитваш се да бъдеш по-добър, а това те потиска. С такива предпочитат да дружат, едва-едва да флиртуват, да споделят откровения. В такива рядко се влюбват, но за сметка на това всички ги обичат."

Нощен патрул, Сергей Лукяненко

days go by

2009-01-26T10:22:00.002+02:00

Дните си минават. Аз съм натиснала пауза.

Aaliyah I Care 4 you

2008-12-26T22:56:00.001+02:00

Aaliyah I Care 4 you
Video sent by lafraicheur93

dream girl, desirable song, silky feeling, smokin' tea and cigarettes...

commin' later tonight at home.

in a dead day like today

2008-12-25T16:51:00.004+02:00

Грее зимно слънце. През цялото време. Поддържа постоянна температура -2 градуса. Духа вятър и натиква дима от първата ми цигара обратно в хола. Мижа на светлината. Мисля, че този ден не заслужава такова слънце. Трябваше да е мрачно и да вали дъжд. Та да си оправдае одеалото, чая и дивана.

4:09

2008-12-24T05:09:00.002+02:00

perfect strangers when we meet
strangers on the street
lovers while we sleep
..........

good night!

3:52

2008-12-24T04:52:00.002+02:00

in ur darkest hour i hold secret flame

3:34

2008-12-24T04:35:00.002+02:00

Мухите са като хората. Когато уловиш нещо голямо те винаги надушват. Трябва да си бърз и да се бориш здраво, ако искаш да го вкусиш.

Когато си готов за някой, той не винаги е готов за теб. Тогава свободата става затвор. И капан.

тази сутрин напът към банята....

2008-12-01T16:13:00.002+02:00

се спрях, както си бях увита в оранжева хавлия, защото по MTV тръгна някакво парче. Отдавна не ми се е случвало някое песен още на първо слушане да ме грабне така. Оказа се, че съм чула никога-нечуваната-от-мен-група Mando Diao със Long before Rock'n'Roll. После се поразрових в-мястото-където-има-всичко и ето ме сега с нов непрекъснат трак в ушите ми. Групата оказа се идва от Швеция и вече 13 години се подвизава на музикална сцена. Имат издадени 5 албума от 2002 насам, а съм се зарибила по песен от 2006г. включена в четвъртия им диск Ode to Ochrasy. Разбира се, докато научавах всичко това послушах и други техни песни и макар звученето на повечето да е доста сходно открих една, която отчитам като истинско скрежно съкровище. Особено с този текст:

On and on and on she goes
On and on and on she goes
But she will never ever ever find love
Unless she takes on a fight
Along with the northern light

Явно си имам нови соул мейтс:)))

Band's visit

2008-11-03T14:49:00.006+02:00

Първата неделя на ноември дойде с топлина, разляла се наоколо като неочакван подарък в шепите ни. Аз получих и бонус обаче. Опакован в 99 минути кино лента. "Band's visit" е от филмите, които запълват емоционални дупки, които те карат да се смееш, освобождават закафезеното канарче на сълзите, не от мъка, а просто така, защото си жив и човек. Разказът е обикновен като история от ежедневието - някъде в средата на пустинята, която съществува в провинцията на всяка една държава независимо от нейните размери пристига един оркестър. Десет мъже в блестящи колосани светлосини униформи. Идването им е като кацане на НЛО. Камък в езерото. Лъжица мармамалад в гладкото масло...Всичко се случва за една нощ.

I want to be a good bandit

2008-10-26T14:40:00.005+02:00

I want to
I want to be someone else or I'll explode

Красотата на фантазията. Красотата на цветовете. Красотата на детайлите. Красотата вътре в нас. Красотата в семплите истории. Красотата в едно дете, което носи огледалото на собственото ми детство. Красотата на свободата да се рееш в четирите посоки на света. Красотата да намериш сродна душа. Да спасиш някого. Да бъдеш отново малката принцеса за няколко часа. Красотата събрана и запечатана на целулоидна лента. Красотата на мечтите.

Love Lockdown

2008-10-13T07:50:00.003+03:00

Октомври стана май. Любовта противно на всички клишета развъртя метлата и помете не само лятната фриволност, но и спокойното равномерно съществуване на заобикалящата ме среда. Като че някакъв разпенен Амур се вклини в групичката и припряно разстреля стрели наляво и надясно. Някои попаднаха в целта, други ни ужилиха по-болезнено и от оси. Любовта е съвсем като мед. Сладка до немай къде, но и пари горчиво на гърлото, а пчелите жилят много, ако решиш да им се мешиш в кошера.

Първи трепети, любовни триъгълници, тайни заговори, раздели и събирания, нови любови и стари завръщания, драми и разбити сърца...емоциите и страстите бълбукат наоколо като в казан любовно биле, забъркано от веща магьосница.

Kanye West - Love Lockdown
Video sent by umusic

Kanye West - Love Lockdown
Hip Hop - (C) 2008 Roc-A-Fella Records, LLC
Universal Music Division Barclay

кръвта вода не става

2008-09-16T16:09:00.005+03:00

Секс, страст, сила, сол, смърт, сантименталност, страх, стон, сплетни, стереотипи...пълнолуние до 3, вампири по пижами, прехвърчащи сластни искри, горещина, магия и да видим какво ще стане по-нататък

aint nothin but a gansta party

2008-09-11T16:50:00.005+03:00

Snoop Dogg явно наистина харесва Будапеща след като дойде за втора поредна година тук заедно с обещанието, че ще идва всеки път, когато го поканят. Не бях на миналогодишния концерт и затова не мога да сравня двете шоута, но от това което видях снощи (1о септември) определено мога да кажа едно: старото куче все още има зъби, с които здраво да захапе тълпата за топките. Snoop изнесе много стегнат професионален и добре озвучен концерт, който носеше атмосферата по-скоро на квартално парти, отколкото на скъпо струващо звездно шоу. С минимално количество ефекти, главно под формата на светлини, с два не особено големи екрана, няколко авера за бек-вокали и разбира се задължителния блинг-блинг микрофон Негово рапърско величичество показа всичко на което е способен, нареждайки добре познатите си рими без прекъсване в продължение на час и половина. От разтърсващото появяване на фона на Кармина Бурана през вечния химн NExt episode та чак до последната drop на Drop it's like it hot, публиката не скуча нито за миг. Ръцете бяха горе непрекъснато, а голяма част от тълпата припяваше в синхрон на почти всичко. Не минахме разбира се и без tribute, изненадващо кратък в сравнение с този на JayZ преди две години в Братислава. Почетохме само паметта на 2PAC с много прочувствено изпълнение на Hail Mary.
Все пак като цяло ми се струва, че видяхме повече от стария Snoop Dogg. Преобладаваха класики като What's my name, Doggystyle, Murda was the case, Gansta party, Wanted dead or alive. От новия Ego Trippin чухме само Sensual Seduction (specially for all ya ladies in tha house), а от Blue Carpet treatment "Тhat's that" и "I wanna fuck you" (точно в този вариант, да). Явно Snoop залага на познатото, а тази тактика винаги работи пред такава публика. На мен лично най ми допадна подгрявката с Jump Around на House of pain, която след бясно скачане на първия припев бе прекъсната с думите. "Ааа значи, накарах ви да скачате, а всъщност това което исках е да...." и започна Drop it's like it hot...определено най-горещия момент в шоуто. Накрая разбира се не минахме и без абсолютно задължителните призиви за мир, любов и разбирателство, а след представянето на групата и дълбок поклон пред публиката нашият entertainer просто се скри зад завесета и отиде на вечеря със семейството си. Толкоз, догодина живот и здраве пак:)

How far we've come

2008-09-09T14:19:00.002+03:00

...............................
But I believe the world is burning to the ground
oh well I guess we're gonna find out
let's see how far we've come
Well I, believe, it all, is coming to an end
oh well, I guess, we're gonna pretend,
let's see how far we've come
...........

Видях този клип и чух песента, която е цитарана под него в един и същи момент. Съдбата дали не си прави някаква черна шега?

И твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят...

2008-09-05T11:06:00.002+03:00

Смирненски може и да не е бил в Будапеща. Но повече от 100 години след него света си върви по същите утъпкани пътеки. Тази снимка ми се стори клише. И все пак е интересен кадър. Малката кибритопродавачка в зимната нощ се прелива в голям мъж в топла лятна вечер. Сън в лятна нощ. Едва ли сънува бални зали огряни в яркия звън на кристалните полюлей. Не мисля за този мъж като за паднал ангел, загубил драматично семейството и опората под краката си под формата на пари и жилище. Прозата е винаги по-силна от поезията. Отминавам със заснетия кадър в ръка. Два абсолютно успоредни пътя. Аз вървя по трети.

and u know u never sure, but ur sure u could b right

2008-09-04T10:27:00.006+03:00

сутрин по чорапи. me, myself and I. поредна спирка от типа "какво по дяволите става с живота ми?" есента е в косите ми. щурците прибират цигулките и тръгват на просия при мравките.

аз броя времето и се питам къде отлетя? стоя и чакам за шофьор, а той все не идва и не идва. клепачите ми се затварят, а всемирната тъга ме обвива в пашкула си. знам, че има много мъка по света, а аз съм пропиляваща момента си неблагодарница. обвинявам септември. търся справедливост от Съдбата. адвокатствам на себе си. самозалъгвам жаждата си с поредния мираж, който затрептява за кратко наоколо. после продължавам с напукани кървящи устни. промъквам се в салона и гледам чуждите истории. уча се от грешките на другите, запомням важни уроци на живота и се питам ще дойде ли момента да бъда изпитана?

Полусън in Corner of the Earth

2008-08-21T17:35:00.004+03:00

Седя в офиса потънала в топлата, но отровна прегръдка на компютрите и климатика и се нося в лодка от памук. След 48 часа, в които съм спала точно 6 предполагам това не изненадва никой. Упорито отказвам обаче да спя докато слънцето е все още от моята половина на кълбото. Слушам Setting sun и посвещавам песента на всички неспали през изминалите нощи. Аз не съм особена нощна птица. Харесва ми като совите да се пуля от време на време, но честно казано в повечето случаи оттгченото престъпване от крак на крак, придружено с блуждаещия поглед в тълпата не запълва достатъчно представата ми за преживяване на часовете на нощта. Последните две нощи обаче тинейджърката се надигна в мен, чете ми едно конско в стил "от сън спомени - няма" и ме замъкна в едно от най-врящите котлета на нощна Будапещ - РомКерт. Непрентециозната землянка изкопана до сами моста Ержибет е златна мина за своите собственици през лятото. Дори да не си много добър в сметките когато видиш гъмжилото от народ, което пие и друса (и в буквален и танцувален смисъл) няма как да не направиш дори простата аритметика стил Мечо Пух - Колкото повече, толкова повече и после да се запромъкваш измежду разгорещените тела, търсейки някакво място за пикиране. В РомКерт всички отиват по 3 причини - алкохол, танци и секс. И трите не винаги са в тази последователност, но това едва ли има такова значение. Атмосферата е важна. А тя се стеле гореща, наелектризирана и измамна като мираж. Погледи, усмивки, разговори с крещящ шепот в ухото и всичко се омешва в най-силната дрога на земята - тази на Желанието. От нея няма пускане. Поемаш я на свръхдози и винаги искаш още, защото тя те поддържа жив докато после се промъкваш в полусъна на деня-пълен-с-памук.
В моята фирма по-голямата част от хората са addicted. Ако може да ги/ни видите от високо докато се вихрим в РомКерт приличаме на малко изкривена чепка грозде, от която в течение на нощта се отронват гроздови зърна. Понякога се търкулват на групи от 3-4, на двойки и рядко самотно, но гордо. Накрая разбира се всичко става на вино. Ферментира в краткотрайни връзки, секс за по една вечер, дълги и драматични любови, подправено със шумящата пенливост на клюките. Вкусът понякога е блудкав и тръпчив, но тайната е в консумацията. Всичко винаги и само на екс.

Отивам да спя.

Потупване по рамото

2008-08-05T11:07:00.004+03:00

From:	Emma J. Williams
Subject:	Schmap: Liverpool Photo Short-list
	Hi Nadia, I am writing to let you know that one of your photos has been short-listed for inclusion in the fifth edition of our Schmap Liverpool Guide, to be published at the end of this month. www.schmap.com/shortlist/p=96106264N00/c=SH1009664

Това е мейл, получен вчера в кутията ми на фликр. Помествам го тук като доказателство, че понякога Съдбата е в настроение да поднесе и нещо по-сочно и деликатесно в диетата на ежедневието, което неизменно ни поглъща дори и да живеем на най-интересното място на Земята. Приятно ми е че моите влюбчиви настроения спрямо Ливърпуул са привлекли вниманието на някой, още повече че е така неочаквано и нетърсено. Ех, дето се вика колко малко му трябва на човек:))))

Hanging for a moment

2008-07-29T13:34:00.003+03:00

Има три неща, които ме развълнуваха емоционално днес. Една зелена снимка, поместена вляво. Една песен, която може да бъде чута тук и една реч, представена с цитата:

"Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме държеше през годините, е че обичам това, което правя. Трябва да намерите това, което обичате. Както в работата, така и с любовта. Работата ще заема голяма част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина доволни е да правите нещо, в което да вярвате че е велико. А единственият начин да вършите велики неща е да обичате това, което правите. Ако не сте го намерили още, продължавайте да търсите. Не се застоявайте. Както с всички неща, които сърцето избира, така и с това, ще знаете, когато го намерите. И както всяка силна връзка, тя ще става все по-хубава с годините. Така че продължавайте да търсите, докато не я намерите. Не се застоявайте."

Вярвам в красотата на мига. Вярвам в чистото неподправено щастие, което бликва с устрем, когато получаваш това, което искаш. Вярвам в силата на думите. И се надявам наистина да мога да "увисна" в този момент по-дълго. Честит още един ден живот!

За мишките....а може и за хората

2008-07-22T19:21:00.002+03:00

Това определено е смешка от типа национални стереотипи, но е забавна. А смехът според мен наистина си е типично по български - малко през сълзи:

2 часа през нощта, бар, всичко е затворено.
От дупката се показва немската мишка, оглежда се - няма котка, тичка към бара, налива си бира, изпива я на екс и с всичка сила тича обратно към дупката.
След минута се показва френската мишка, оглежда се - няма котка, тича към бара, налива си вино, изпива го и бяга към дупката.
Мексиканската мишка - показва се, няма котка, бар, текила, дупка.
Показва се българската мишка - няма котка, тича към бара, налива си 100 грама ракия, изпива, оглежда се, няма котка, налива си втора, пие - няма котка, трета - няма котка, четвърта, пета… след петата сяда, оглежда се - все още няма котка, започва да разгрява мускулите и злобничко така си мърмори:
- Ми че го чекаме, дее*а маа му…

Като вкусна торта за рожден ден - рецепта

2008-07-17T19:31:00.006+03:00

Необходими продукти:
- 3 блата (ако сте в друга държава, горещо ви е да се въртите около печката и готвенето не ви е голяма страст, може да ги купите от всеки супермаркет наоколо)
- заквасена смета и сметана за готвене, които разбивате с пудра захар и после облизвате като котараци по края на купата
- сладко от боровинки, ягоди, къпини или каквото намерите в мазето на баба или супермаркета
- сурови плодове, които избирате след половин час навъртане около сергията, мятайки скрити погледи на секси зарзаватчията:)
- какао и орехи за написване на буквата на рожденника и допълнителна украса
- верен приятел, с който да работите усърдно 15 минути и после да гледате с премрежени очи Гаел Гарсия Бернал в "Любовта е кучка", докато чакате тортата "да стегне"

Начин на приготвяне:
Отивате в кухняте и надувате музиката. Наизваждате от шкафа купи, чинии, лъжици и т.н. по-голям част, от които после прибирате защото са излишни. Поставяте основата на тортата - блат номер 1 - който заливате с доволно количество сметана, сладко и нареждате старателно плодове, докато коментирате последните клюки от офиса. Поставяте блат номер две и прилагате горе-долу същата процедура, но може да смените клюките с пеене караоке на поредния хит по радиото. Заключителният етап - блат номер три - поставяте много внимателно и бавно, старателно и съсредоточено заливате с пухкава сметана и с доволен тържествен вид поставяте в хладилника. Когато имате готов изстуден продукт (след точно един хубав филм време) добавяте украсата, а после поставяте в кутия и отивате на съотвеното парти.

Ефект от тортата:
Събирате овациите на трийсетина купонджии, които оказва се много ценят домашно приготвени торти в един момент от партито
Намирате си повод за разговор със симпатичните мъже наоколо, които са мноооого впечатлени от готварските ви умения
Осигурявате нещо вкусно и сладко за изгладнели сутрешни махмурлии.

Забележка: Консумирана в подходящата ситуация тортата има силен афродизиак-ефект, затова моля, предвидете си места, където да се усамотят разгорещените двойки :)))

шапка-забележимка

2008-07-14T09:11:00.004+03:00

Незнам на кого е хрумнало словосъчетанието шапка-невидимка, но от собствен опит вече знам, че това е един абсолютен антоним. Облечена с обикновена блуза и пола, но с шапка на главата и хоп от girl-next-door се превърнах в uauuu wanna be:)) Ефектът на аксесоара или просто колко е хубаво да бъдеш различен?

Дъждовни мисли

2008-07-08T09:33:00.002+03:00

Живея близо до едно гробище. Не ми е за първи път. Къщата на баба и дядо в Балдево е на не повече от 20 метра от друго едно последно убежище. Във Велки Медер също не бях далеч от най-тихия пристан. Предполагам може и да има някаква връзка;) Като по-малка се страхувах, трудно ми беше да приема естеството на нещата. Когато си дете мисълта за неизбежността на Смърт не се побира в препълнената ти с цял един жив свят глава. Самите гробища също са живи, но пълни с какви ли не страшни неща. Сега ми се струва, че дори и да ги има тези неща не са страшни, а по-скоро само различни.

Марсела (от Словакия) дойде вчера със своя приятел и поиска първото нещо, което да види в Будапещa да бъде едно гробище. Не е кое да е разбира се. А някакво специално, в което е погребан любимият и певец. И ето ти приключение. Нестандартно, любопитно и дъждовно. Природатата явно си пада по драматичните ефекти, защото пороят ни преследваше като хрътка, а ние напразно се опитвахме да му избягаме крийеки се в трамваи, автобуси и малки стрехички. Небето над Будапеща се въсеше сърдито, уморено от жегата последните няколко дни, а ние се опитвахме да изпълним мисията "гробище Csepel" напук на всичко. Разбира се финалната сцена бе най-драматична. Един огромен облак отвори ципа току над главите ни и изля всичката си вода, точно когато ние стояхме под кестените в гробището и се озъртахме за монумента на певеца Джими. Струваше ми се, че паметниците наоколо, които нямаха нищо против да бъдат малко поумити от топлия летен дъжд, ни гледат с почуда и ни се чудят на акъла. Докато Марсела търсеше смълчано Духа на своя любимец, застанала пред препълнения му с цветя и кичозни венци паметник аз погледах останалите пренебрагнати мъртъвци. Разбира се, имената не ми говореха нищо, за което някак съжалявах, защото така не можех да почувствам нищо. Снимах с надеждата на снимките да се покаже някой призрак, залутан в дъжда...но уви, явно на призраците не им беше до мокри разходки. Може би следващият път.

P.S. And isn't ironic...don't you think: Забелязали ли сте как на гробищата природатата е сякаш по-зелена, избуяла и някак по-ярка на фона на гранитено сивите паметници и кръстове? Значи все пак наистина има живот след смъртта...

Розови сънища

2008-07-02T23:22:00.004+03:00

Харесва ми, че хората ме асоциират с различните оттенъци на виолетово и розово. Според бързата справка, която направих това са цветовете на Духа, Силата и жизнеността...изобщо все приятни неща, които надявам се са доста характерни за мен. Благодаря от сърце на Blackdane за чудесния подарък, който в тази гореща юлска вечер ми вдъхна сила, повдигна духа ми и ме накара да се въртя в лудешки танц из стаята под ритъма на новата песен на Мадона. А вие с кои цветовете искате да ви асоциират?

Dream job

2008-06-26T12:02:00.003+03:00

Преследването на мечтите никога не е лесно. Знам това. Но и ми омръзна да се чувствам като сперматозоид в кондом, който отчаяно се опитва да пробие прозрачната материя, за да достигне заветната цел. Толкова близо и толкова далеч е казал поетът. И всеки път, когато се озова в тази позиция мазохистично си повтарям това. Да знаех си, че в тази чудесна работна оферта - добра заплата, апартамент и други приятни удобства- има някаква уловка, нещо което не се вижда от блясъка на чудесните неща. Но нали винаги е по-добре да опиташ?! И ето сега, само месец и половина по-късно се оказва, че шанс може и да не ми бъде даден. Че "купонът ще свърши преди да е почнал", просто защото "компанията вече няма нужда от толкова много българи". И ей така, както ме посрещнаха с усмивка, ще ми кажат: "хайде, довиждане. не переживай!" без вина, без причина. и аз пак ще се озова в изходна позиция. което е най-вбесяващато. защото пак съм без план Б, защото това което искам е винаги на една ръка разстояние. а сега е и лято, мъртъв сезон, всички почиват и отлагат живота си. но аз не искам повече да отлагам. искам работа, в която да се развивам. искам рисковете, които поемам, цялото му лутане последните години най-сетне да свърши. искам да работя в Glamour или друго международно списание. Искам да съм трейнър. Но преди всичко искам да знам какво, по дяволите, трябва още да направя за да стигна до тази цел. Any help?

Да викаме Неволята...

2008-06-20T10:54:00.002+03:00

Тази сутрин получих мейл от една приятелка, която винаги ме кара да си мисля, че живеем в чиклит роман. Аз обаче не мога да помогна за разрешаване на нейния въпрос. Някой да има идея? :

"Днес шефа ме наведе на интересни мисли. Помолих го да ме пусне да си закарам колата на майстор че трябва да и се смени масло,филтри и накладки...оплаках се че кокато опре до такава дейност мъжете в къщи все са заети...коментара беше че не са достатъчно на брой...и сега като една истинска героиня от известен филм за секса и града ще напиша...колко мъже са необходими на една жена за да живее добре и да не си кара сама колата на сервиз..."

Me, myself and my hair

2008-06-17T16:03:00.007+03:00

Косата според всяко гордо титулуващо се за Библия на съвременната жена списание е един от факторите, които превръщали Пепеляшка в принцеса и обект на желание от всеки принц, че и от придворните от лакея до коняря. Аз имам хубава коса (благодаря на мамчето и нейните гени за това:) но досега никога не съм забелязвала тя да има потресаващ ефект върху представител на мъжкия пол. Обаче експеримент в последните два дни показа, че няколко разпиляни косъма повече предизвакват ако не друго, поне любезно опростяване на 100 форинта от страна на зарзаватчията и няколко ягодки подарък. Наистина ли им толкова слаб ангелът на мъжете?

Прецакването

2008-06-15T17:46:00.004+03:00

Ако се направи картинен тълковен речник - това е моят принос към думата "прецакване"

Абсолютен свят

2008-06-14T11:25:00.002+03:00

Никога не отказвам хвърлена ръкавица, особено когато става дума за мечти:) Права е Хели обаче, никак не е лесно да си представиш как би изглеждал света на абсолютните мечти, особено, когато си свикнал да живееш добре окопитен в реалността. В моя абсолютен свят има магия и случки като от приказките, никакво чувство за вина при взимането на каквото и да е решение и имам парите и свободата да пътувам, където и когато искам. Сигурно бих се сетила и за хиляди други дребни детайли, но някак не ми се вманиачава в тях. Ъпцолютно!

Който го може, го може

2008-06-04T18:41:00.002+03:00

Мили момичета, и това ако не спечели доверието ни ;)))

Благодарности за незнайния гений, който с това свое творение ми донесе най-загадъчната усмивка днес.

перфектният следобед

2008-05-31T09:09:00.006+03:00

Или по-скоро бих могла да кажа два следобеда (поне до този момент). Макар и месец по-късно открих зеленото пристанище на Будапеща - остров Маргит. Няколко километра гори, зеленина, цветя и полянки, в които някога Лист може би е писал своите симфонии или девойки в кринолини са се кикотекили на наивните напъни на своите кавалери да бъдат романтични герои (честно казано представям си тези картини много ясно)...Сега мястото е любимо на поне една трета от градските хора тук, които също като мен подозирам обичам да скипват по няколко часа от работа и просто да си полежават в следобедна дрямка на поляната. Най-многобройна е групата на студентитете и учениците, които се самозалъгват, че учат на чист въздух, после сме девойките дето упорито смятаме, че може и да си нямаме море, но тен може да си докараме и в града и след това се нарежда върволица от спортуващи, бездайстващи пенсионери, обядващи юпита и разбира се малкия процент извратеняци, които седят и се спотайват на сянка и гледат с налудничав поглед и досадните просяци. Присъствието на няколкото полицая обаче успокоява доста обстановката.

Иначе до този момент съм намерила две прекрасни места за разполагане на няколко часов бивак от кърпа, книга, салата и вода. Едното е на една полянка между едни Дървета (с главна буква, защото просто олицетворяват точното значение на думата) и другото е в градинката около Фонтана на Лучано, както си го нареках. Защото да ви кажа, наистина има нещо много красиво в това водата да хвърчи наоколо и да проблясва на слънчевата светлина, а във въздуха направо от нищото да се носи божествения глас на Лучано Павароти в La Dona e Mobile

Underwater love

2008-05-26T08:53:00.007+03:00

Има цял един свят там долу и аз искрено завиждам на гмуркачите, че са го открили преди мен. Разходката в Тропикариума на Будапеща заедно с Eneq беше едно от онези малки събития в живота, за които всъщност си мислиш, че си струва да се живее. Вълшебно прекарани часове и близки срещи от третия вид с част от населението на тази планета, която съм свикнала да асоциирам предимно с Никулден, суши, мълчание и "Търсенето на Немо". Но водата крие много красота и се радвам, че успях да зърна дори и тази малка част от нея. А нали знаете защо мълчат рибите? Защото знаят всичко. След като видях погледа на акулите - така безизразен и незаинтересован си мисля, че това вероятно е самата истина.

И понеже вероятно няма да има по-подходящо място за поместване - поздрав с клипа на ето тази песен. :)

Ghost show

2008-05-22T20:01:00.004+03:00

За разлика от Usher, който явно обича да преследва призраци на предишните си любови, аз определено искам да ги натикам някъде дълбоко по чекмеджетата на паметта и да ги оставя там за старините, когато от тях ще си напаля огън за да разказвам приказки на внуците за "доброто старо време". Тази сутрин се събудих стресната като от кошмар, защото в последните минути на съня ми на зарана изплува лицето на един от малкото младежи предизвиквал тръпка в сърцето ми. Незнам защо се сетих за него след като почти от три години съм го натирила в recycle bin-а, явно това беше някакво напомняне, че коша е препълнен и трябва да почна разчистване. Искрено се надявам идването в Будапеща да ми даде тази смелост да натисна най-сетне бутона за цялостно изтриване. Иначе казано трябва ми нова тръпка. Предложения?

Котешко езиче

2008-05-20T20:53:00.006+03:00

Няма друго животно, което да ме докарва до такъв пристъп на умилиние. Дори на ужасно глупавия "10 бона" му простих единствено зарад сцените с Котенцетооооо. Този рижко на снимките е днешната ми доза радост. Поздрав за всички сродни души:)

Dream Girl

2008-05-19T20:17:00.006+03:00

Нямам много жени-идоли, но на тази определено много се възхищавам.

Новите и две песни Should have и Next ex, които скоростно набират популярност онлайн от днес са новата ми мантра.

И имат ефект, определено се чувствам по-женствена и го раздавам girl power:))) Търси се само някой върху, който да я упражня;)))

Anyway, исках да ви обърна внимание на новите сингли на Beyonce. Тя всъщност има и други двa, също не лоши, макар че New Shoes много ми прилича на Irreplaceable, но предполагам това е търсен ефект след като е работила с един и същи автор. Така, че момичето се завръща.

Водно цвете

2008-05-18T21:44:00.004+03:00

Всичко казват е в детайла. Моето потвърждение на тази максима е снимката тук.
Благодаря на Eeeyore, за прекрасния дзен-момент, който ми подари в неделната вечер.

На кино в Будапеща

2008-05-15T16:54:00.006+03:00

В английския where-to-go в Будапеща още миналата седмица си бях заплюла прожекцията на NYOCKER, един от малкото унгарски филми, показвани и в БГ. Пропуснах го на екран у нас, а и безплодно го търсих из торентите, затова предложението на будапещенското кино Loyd Odeon срещу пет лева да го гледам със субтитри на английски ми се стори повече от чудесно. Чаках събитието пет дни с голямо нетърпение и с бодра крачка в уречения час се отправих на там. Намерих киното много лесно. Макар да е на сравнително не-толкова-централно-място, явно Loyd Odeon Mozi е известно сред чужденците в столицата, а също се харесва и местните, които искат да изгубят час-два след работно време преди да се приберат по къщите си, защото, когато пристигам в кафе-салона е доста пълно. Чува се реч на английски, унгарски и немски. Всички са усмихнати и пият огромни чаша с чай, горещ шоколад, капучино или подарените от любезните домакини няколко глътки уиски. Купувам си билет и се отпускам на диванчето с чаша първо истинско капучино в Будапеща и се оглеждам наоколо. Определено съм попаднала в доброто старо време на киното с една зала, дървена ламперия и стари плакати от филми и една особена миризма, която само старите кинозали имат. Точно 5 минути преди началото на филма ни канят да влезем в залата, а на входа събират отрязъците от билетчетата ни. Оказва, че ще има и томбола. Наградите - десетина на брой са за различни други културни събития и приятно изненадват новодошлите като мен. В залата обаче има и "стари кучета", които трескаво следят изтеглените номера и въздишат шумно, когато техният е пропуснат. Аз нямам късмета на начинаещия, но самото внимание също ме изпълва с доволство. Отпускам се в удобното широко кресло в задължителния вишнев цвят и с усмивка посрещам надписите на филма. Следват 87минути забава, музика, унгарски хумор, разходка в квартала и един герой, който през цялото време ми приличаше на един друг истински герой и като се сетих на кой направо се втрещих...но това е друга история:))))

Give B, give me a UDAPEST

2008-05-12T09:23:00.002+03:00

Запомнила съм тази реплика от Роби Уилямс. Каза ми я преди почти две години на концерта си на Пушкаш Ференц стадион, точно в този град. Обичам Будапеща. Това е една от столиците (другата засега е Братислава), в която наистина се чувствам у дома. Без покварата, мръсотията и стреса на София, но с всички безбройни и прекрасни възможности, които един голям град предлага.

Живея тук вече седмица. Но все още само тази е картинката, която мога да покажа. Явно наистина има голяма разлика между това да си турист на едно място и да живееш там. Преценяваш времето по различен начин. Все пак надявам се скоро да има повече за показване и разказване.

on the road again

2008-05-04T15:17:00.003+03:00

Задгърбвам половин година домашен живот. Гоце Делчев е пристан, към който винаги мога да се върна, за да утеша себе си и да си повдигна самочувствието. За шесте месеца тук се превърнах в мини локал селебрети, живях с мама и тате, размотавах се с няколко приятели по кафета, гледах много телевизия и сериали, обикалях селата наоколо и търсех как да продължа. Сега продължението е пред мен. Като всяко интересно бъдеще носи изненади и неочаквани обрати. Но нали затова я имам китайската благословия;)

P.S. Благодаря, роден край! До следващия път!

2008-05-01T17:59:00.001+03:00

Според това нещо аз съм забавна, креативна, ориентирана към това, което се случва сега и на момента, чувствителна, разбираща околните, авантюристична и обичаща да се чувства жива....Има и един куп други префърцунени определения, които ме ласкаят и ме карат да се чувствам самодоволна като котка...Самоанализата в интернет е като дрога. И фейсбуук е май само върхът на айсберга. Вече съм анализирала себе си според името, рожденната дата, предпочитания цвят, храна, пиене, спане, ходене, гледане и какво ли още не. Малко е плашещ факта, че всичко което мисля, казвам или правя, дори най-незначителното е свързано с това, което съм като човешко същество...а още по-плашещо е, че някой, някъде там, ме познава така, както и аз самата не се познавам. И ми го казва чрез една машина.

Как се прави от п****я боя:)

2008-04-07T12:31:00.005+03:00

Ха-ха! Ето това е нещо, което може да върне усмивката на всеки. Или поне на тези, които познават изпълнителите и имат подобно чувство за хумор. Най-идиотското е обаче, че въпреки глупостите, които дрънкат като цяло всичко звучи много мелодично и приятно. Поредното доказателство как шепа хора наистина знаят как се прави от п****я боя, пък и на всичкото отгоре и я продават много успешно. enjoy:)))

ай-ши-ъм-съъ-на-тия-тия-проскубани-раболепни-трътльовци

2008-02-07T17:30:00.000+02:00

Не исках да целувам жаба и тя да се превръща в принц. Вместо това целунах Котарака в чизми и с него изтанцувахме по една джига. А после се препъвахме пиянски по улицата и пяхме с пълно гърло песента "Имала Мариана шапка с едно перо" иии ...малко ми се губи. Но явно сме спечелили битката. Аз не съм на кадър, защото очевидно снимам:)))

Реклама по време на стачка

2008-02-04T16:54:00.000+02:00

За креативността, както се казва, бронебойни патрони няма открити, няма открити. Винаги съм харесвала семплите идеи и реплики, в които обаче са събрани чувство за хумор, оригиналност и, не на последно място, самоирония. В последните няколко дни се случи така, че пред погледа/слуха ми попаднаха две такива откровения които ми дадоха надежда, че не всичко свежо и забавно на този свят е измислено. Рекламата на телевизионния канал за класически холивудски филми TCM, измислена от мастодонтите на рекламата от "Leo Burnet" показва, че там хората не спят и моливите им са винаги наострени. Стачката на сценаристите в Холивуд се превърна в събитие от историческа значимост и вероятно ще стане причина за написването на поне десетина сценария, когато най-сетне приключи, но докато момчетата и момичетата от пишещото братство в Страната на чудесата все още преговарят за своите заплати, колегите им от рекламния свят решиха да попълнят своите касички докато кашата още е гореща.

Второто кратко, но сладко нещо, което ме радва тези дни е един виц, чут в един от епизодите на великолепния "Nip/Tuck". Разказа го неотразимият Крисчън Макнамара. "Каква е разликата между хирурга и Господ", попита той и сам си отговори - "Тази, че Господ не се прави на хирург" Точка, какво да коментираш повече:)

2008-02-02T12:11:00.000+02:00

Удивително нещо е природата и този клип е поредното доказателство за това. Поздравявам всички котколюбители. Моля обърнете специално внимание на номер три. Тази котка може да изтрие тъжната физиономия от лицето на всеки.

сутрин рано

2008-01-30T19:35:00.000+02:00

трудно е ставаш с петлите, ако не си лягаш с кокошките. но събуждането рано има едно основно предимство - освидетелстваш раждането на деня, а има ли нещо по-оптимистично от едно ново начало?! когато сутрин застана с чаша чай в ръка и погледна на изток към ридовете на Родопите, от където в момента си казваме добро утро със слънцето една и съща мисъл увисва като призрак до мен: Жива съм, слънцето пак изгрява и земята продължава да се върти. Клиширано, но действа. Като всички простички неща, които все ни изненадват в гръб.

Всъщност изгревите на слънцето от терасата на радиото в Гоце Делчев, са почти единствените ярки спомени, които имам от времето, когато преди работих там. Запомнила съм ги в същата ярка оранжево-розова окраска и интересно защо по същото зимно време. Дори помня и горещият ми дъх, който изпълваше кристалния въздух и ми напомняше за времето, когато е имало дракони. Тогава четях и "Колелото на времето" и вероятно затова за дракони мислих. И сега се сещам понякога за тях. Но за тях ще ви разкажа друг път.

Мамоооо, дават ме по телевизията

2008-01-27T12:12:00.000+02:00

Вероятно съм една от малкото журналетки в бранша неизкушена от телевизионния екран. Дали е заради липса на самочувствие или предпочитам да смятам, че имам добра преценка за качествата си, не съм сигурна и все пак наистина никога не съм смятала, че мога да се представя добре на ТВ екрана. Но не отказах шанса да се пробвам, когато ми се отдаде. "Долен мръсен лъжец" според мен не е най-доброто място, където човек може да покаже на какво е способен, нито като ум, нито като хитрина или късмет. Май всичко зависи от това колко можеш да станеш симпатичен на хората, с които се конкурираш и на тези от публиката. Смятам се за харесван човек и да си призная се страхувах, че шоуто ще разбие тази моя илюзия. Радвам се, че не я:)
Да се гледам отстрани по телевизията обаче бе по-малко вълнуващо, отколкото си представях. Имаше някакво субективно вълнение - леле колко ми е голям носа, и божичко какви гримаси правя - но нали човек е свикнал да е критичен към себе си?! Като цяло обаче, все едно гледах някой друг. Не беше като огледало, а по-скоро както, когато мистично излезем "от кожата" си и се наблюдаваме от страни. Шизофренично е знам. Но пък и в това му е тръпката. Пък и е приятно да си начешеш егото. Особено като си победител.
За самата игра. Както казах, според мен няма шанс да оцелее дълго на екран. Правилата са доста софистицирани за едно телевизионно състезание, има твърде много субективизъм при определянето на правилните отговори и не се раздават много пари. Дони се справя добре, за което заслужава поздравление, рядко в бг шоубизнеса има успешно преливане на роли, (Азис е най-пресният пример, за който се сещам) но това все пак не е достатъчно. За успеха на една продукция всичко зависи от зрителския интерес. В момента роднините гледат, но това дали е достатъчно? Не знам, може и да се окажа лош пророк. Пък и както казва брат ми - ти нали спечели, какво се оплакваш сега;)

Музика на душата

2008-01-21T15:26:00.000+02:00

Чух песента La Despida преди около две седмици в едно клипче снето от Шоуто на Джей Лено. Гласът на Shakira ме впечатли, както обикновено, но признавам не обърнах особено внимание на песента. Въпрос на настроение, нали разбирате?! Миналата седмица по някаква случайност се върнах пак към това клипче и песента. От тогава съм като пристрастена. Не разбирам испански, но ако има песен, която да отразява в музикален вариант книгите на Маркес, тази ще е. Копнежи, сладострастие, отчаяние, невъзможност, надежда всичко си има тази песен. Хваща за гърлото по същия начин, по който и "магическия реализъм" на Маркес те тръшка в гореща треска и залепва като потна лятна нощница върху ти. Съжалявам само, че филмът, който в най-скоро време вероятно ще е факт по торентите, и песента не се появиха в точния сезон. Ако чуех тази песен потънала в негата на юли, тогава спасение нямаше да има. Пожарът в мен щеше да се подпали и без кибритената клечка на някой друг.

Hay amores също е прекрасна. Shakira сподели в интервюто си пред Джей Лено, че песните, които е написала за "Любов по време на холера" са базирани на традиционни колумбийски мелодии. Един добър пример за това как фолклора се превръща в съвременен хитсингъл.

различни лица

2008-01-21T12:08:00.000+02:00

Завиждам на актьорите за едно единствено нещо, че могат да живеят стотици различни животи. Пътуват във времето и пространството. Ограничени само от фантазията на сценаристи, парите на продуценти и себелюбието на режисьорите. Винаги съм искала да бъда на поне три места едновременно, да живея в три различни епохи и да съм поне десет различни жени (някъде четох, че жените от моята зодия сме били точно толкова в леглото:). Радвам се, че сега като си имам блог, ще мога да бъда каквото, когато и както си поискам.

На Свободата, Санчо, и стана студено на върха на копието и затова кротко приседна в интернет.