Полусън in Corner of the Earth

Седя в офиса потънала в топлата, но отровна прегръдка на компютрите и климатика и се нося в лодка от памук. След 48 часа, в които съм спала точно 6 предполагам това не изненадва никой. Упорито отказвам обаче да спя докато слънцето е все още от моята половина на кълбото. Слушам Setting sun и посвещавам песента на всички неспали през изминалите нощи. Аз не съм особена нощна птица. Харесва ми като совите да се пуля от време на време, но честно казано в повечето случаи оттгченото престъпване от крак на крак, придружено с блуждаещия поглед в тълпата не запълва достатъчно представата ми за преживяване на часовете на нощта. Последните две нощи обаче тинейджърката се надигна в мен, чете ми едно конско в стил "от сън спомени - няма" и ме замъкна в едно от най-врящите котлета на нощна Будапещ - РомКерт. Непрентециозната землянка изкопана до сами моста Ержибет е златна мина за своите собственици през лятото. Дори да не си много добър в сметките когато видиш гъмжилото от народ, което пие и друса (и в буквален и танцувален смисъл) няма как да не направиш дори простата аритметика стил Мечо Пух - Колкото повече, толкова повече и после да се запромъкваш измежду разгорещените тела, търсейки някакво място за пикиране. В РомКерт всички отиват по 3 причини - алкохол, танци и секс. И трите не винаги са в тази последователност, но това едва ли има такова значение. Атмосферата е важна. А тя се стеле гореща, наелектризирана и измамна като мираж. Погледи, усмивки, разговори с крещящ шепот в ухото и всичко се омешва в най-силната дрога на земята - тази на Желанието. От нея няма пускане. Поемаш я на свръхдози и винаги искаш още, защото тя те поддържа жив докато после се промъкваш в полусъна на деня-пълен-с-памук.
В моята фирма по-голямата част от хората са addicted. Ако може да ги/ни видите от високо докато се вихрим в РомКерт приличаме на малко изкривена чепка грозде, от която в течение на нощта се отронват гроздови зърна. Понякога се търкулват на групи от 3-4, на двойки и рядко самотно, но гордо. Накрая разбира се всичко става на вино. Ферментира в краткотрайни връзки, секс за по една вечер, дълги и драматични любови, подправено със шумящата пенливост на клюките. Вкусът понякога е блудкав и тръпчив, но тайната е в консумацията. Всичко винаги и само на екс.

Отивам да спя.