френска торта за рожден ден

29-годишнина отбелязах с непознати. Хора в ресторант, които познавам от седмица, ден или два. Вероятно за това си казваме само хубави неща. Пожелаваме си добър ден всеки ден и се питаме как си/как сте? Усмихваме се широко и живеем като на почивка. Няма минало, нито ежедневие в коловоз, на почивка никой нищо не го интересува. Живот без право на лошо настроение. Добре дошли в рая на kein schtress.
Миналата година готвих, черпих с бонбони и организарах парти. Тази година цял ден се киприх и чаках да ме поздравяват. Накрая отидох в бар за да си направя бг парти, но завърших нощта в басейна пред стаята с група от пет английски бойс анд гърлс. Донякъде празнувам още, защото вчера с малко закъснение получих торта (снимков материал) от френската група. Хората сериозно се притеснили, че шефа не ме потачи със свещи и сметана и снощи ме изненадаха с дружно пеене и ръкопляскания. Хип-хип...

let me entertain you

4 часа със автобус от Гоцето до София. 2 часа полет до Ларнака. 3 часа обиколка през Никозия и Лимасол и ей ме на терасата в Елия, хотелски комплекс на брега на Средиземнорието. Пред мен се люлеят листата на лимоново дръвче, а по малкото склонче червеят рози. Гледката се довършва от малък басейн със синя вода и нахвърляни шезлонги. Трудно ми е да се опомня. Имам чувството, че съм прескочила с два месеца напред във врето. Наоколо жънат пшеница и вадят картофи. Брега на морето се намира на 3 минути. Все още не съм свършила кой знае колко работа, но по думите на колегите - Мишел (тунизиец) и Еди (словак) всичко ще бъде голям купон. Пълно е с найс инглиш бойс, които се усмихват мило и ми говорят на трудно разбираем кокни...Имам нужда от време, за да свикна с рая.

гениално простите неща

Докато навън е мокро и вали като през ноември, аз се гуша на сухо с котките и раздвоявам вниманието си между поредния мач от Английската висша лига и невероятно забавните Celebrity Desktops. Това е поредната гениално просто идея, родила се в главите на креативните анонимници от онлайн телевизията qoob.tv (има и нормално излъчване, но съм я засичала само в Италия). Кратките около 2мин. филмчета са посветени на различни знаменитости и показват баналния им живот като обикновени нет потребители. До този момент съм надникнала през прозорците на Бранжелина, Парис Хилтън, Хари Потър, Виктория Бекъм, Мик Джагър, Мадона, Том Круз и Бритни Спиърс и определено ми е трудно да си избера любимо. Хуморът за някои може и да е солен, но какво пък знаменитостите сами са си виновни при всичките им изчанчени изцепки.

Silence is an enemy

Green Day - Know Your Enemy (New song)
Video sent by wonderful-life1989

Here they come around...отново. Никога не съм била от най-големите фенове на Green Day, но винаги съм уважавала самоиронията и таланта им да оцелеят свирейки в един и същи стил вече 15 години (10 от които прекарани в пост-гръндж епоха). Текстовете на песните им са много силни, а и аз си имам някакви особени сантименти към "Wake me up when September ends", която винаги ме връща към лятото на 2005 и настъпилата грандиозна промяна в моя живот през октомври същата година. Така, че Били Джо и компания отново привличат вниманието ми с любопитен поглед върху това какво са сътворили през последните две години, когато официално започна подготовката за "21st Century Breakdown". Песента по-горе е избрана за първи сингъл от албума (официалното видео се очаква до дни по музикалните канали) и според мен удобно се намества в обувките на "American Idiot". Втората песен, която може да бъде чута в youtube е едноименна с албума и пак на първо слушане ме препрати към друга една песен на групата "Jesus of Suburbia". Незнам може само моите уши така да чуват, но поне да си кажа:) Все пак обаче добре е, че Green Day се събудиха преди септември да свърши.

reality bites

Работя. Здрав физически труд. Вече цяла седмица. Преглеждам пощата си веднъж дневно, а facebook е само петминутка във вечерните часове. Дишам чист въздух и се любувам на прекрасна гледка към 3-4 планини. Говоря със семейството си, така както не съм говорила през последните 4 години. Хубаво е. Раздвижващо. И с много витамин D.

Дери/Лондондери - пътят към зеленината

4 часа първо пътуване с автобус. 4 часа пътуване със самолет, където от време на време се чува сладкия ромонлив глас на пилота, който аз си представям като Колин Фарел с пилотска униформа. 4 часа престой на летището в Дъблин , където съм заобиколена от зелени шапки и изкуствени бради и 4 часа второ пътуване с автобус, в който се тръшкам геройски между любопитството и съня, докато вида на кротко пасящите овце и агнета не ме разсъннва с идеята, че вече съм пристигнала. Първият културен шок обаче не спи и още с първите лъчи на слънцето изкача срещу мен под формата на дърдорко, който старателно се мъчи да ми обясни къде има банкомат, за да си купя кафе. Аз мигам и не схващам и половината от думите, които той изговаря почти слято. После се появява и една индийка със зелена чанта, която внася дозата лека параноя, подсилваща усещането, че се намирам в Северна Ирландия. Индийката оставя чантата на пейката до мен и изчезва. После идват учениците и вдигнат всичко във въздуха, докато аз чудя дали зелената кесия всъщност няма да го направи буквално. Така и не събирам смелост да отида и да изкажа подозренията си, но цял ден гузно се ослушвам в разговорите на хората и въздухът навън.Накрая искрено с радвам се че всичко е толкова тихо, зелено и спокойно.

Следобедна разходка

Будапеща пак ме приласка. Със зимна усмивка и леден дъх на пролет. Приятели, колеги, спомени от един живот, който сега ми се струва реален колкото запомнен сън. Времето мисля си е като локум. Сплескан в кубче или разтеглив като дъвка, никога не можеш да определиш доколко точно ще ти хареса вкусът му. В Будапеща отново се почуствах като завърнала се вкъщи. Но този път в къщата имаше повече празни стаи и покрити с бял чаршаф мебели.

Градът е опитомен. От върха на Цитаделата протягах поглед и мислено отбелязвах шарките на познатите места. Тръгнала си бях, но се върнах с топлото чувство, че това не е последната ни среща. Не и при тази взаимна любов.

Вървях уверено по пътища, следвах вътрешни гласове по алеите, преминах с упорита жажда за простор и светлина по самотните, като в книга на Мураками, квартали с притихнали къщи и мързеливи кучета и котатараци. Усмихвах се под пороя от спомени и преживени мигове. Танцувах и пеех с музиката в ушите ми, докато маратонките безшумно хрупаха ситните камъчета под краката ми. Видях шестоъгълните градини, приличащи на разкъсана футболна топка, останали без цветната си премяна. Преминах по моста гордо изпъчен в новата си зелена униформа. Отбих се в магазина с шантава музика от цял свят, за постопля ръцете си попили последните лъчи светлина от потъващато зад хълмовете на Буда слънце. Усмихнах се на групичките туристи пъплещи както винаги по "Ваци" в търсене на своя уникален спомен. Отбих се за чаша голямо лате макиато при усмихнатия екип на Калифорния кофи и с леки угризения крадешком се промъкнах покрай музея на изкуствата, докато деня бавно отстъпваше караула на нощта.

Szia dragam!